Хранене на котките и храната

Хранене на котките

Както всяко живо същество и котката има нужда от пълноценна и качест­вена по състав храна. В зависимост от пе­риода на своето развитие и физиологичното състояние нуждите на котката от хранител­ни вещества и енергия се променят. В периодите на растеж на организма и при бременност котките са особено чувствител­ни към липсата или недостига дори и на едно от необходимите им хранителни ве­щества.Затова много погрешно е да се хранят само с месо или риба. Дивите предци, от които са произлезли, са поглъщали плячка­та си с вътрешностите и козината, което им е осигурявало в достатъчна степен не­обходимите витамини, баластни вещества за добрата перисталтика, микро- и макро-елементи. Към месото или рибата, с които храните котката, трябва да прибавяте рас­тителни и минерални вещества. Яйце мо­жете да давате на котката не по-често от два пъти седмично. По-лесно се усвояват суровите яйца, но предвид на честите слу­чаи на салмонелоза е желателно да се сва­ряват. Месото или рибата също се варят поради опасността от паразитни заболява­ния, общи за котката и животните, от които е добито месото. Дневната дажба на въз­растна котка е между 120 и 250 г, като 60 — 70 % от количеството трябва да бъде високобелтъчна храна (месо, яйце, извара и др.) Нуждите от въглехидрати и баластни вещества се задоволяват чрез овесени ядки, моркови, карфиол, пасирани домати или чушки. При добре балансирано хранене рядко се налага да се дават витамини и ми­нерални вещества.Малките котета имат същите хранител­ни нужди, но храненето трябва да бъде 3 или 4-кратно поради по-малкия обем на стомаха.Бременните котки, особено през втората половина на бременността и в кърмаческия период, се нуждаят от два до четири пъти повече белтъчни вещества, които също се дават на няколко пъти.Температурата на храната трябва да бъ­де близка до стайната. Много топлата или студената храна може да доведе до хранос­милателни разстройства, а при малки коте­та и до смърт. Не забравяйте в дажбата да поставяте и по малко сол. Ограничавайте подправките в храната на котките.Що се отнася до малките котки, ето рецепта, която успешно може да замести кърмата: 20гр. мляко, 40гр. разбито яйце или яйчен прах, 5гр. глюкоза и 35гр. вода;Съставките се смесват и се дават „на воля" с биберон за дребни животни или с гутатор от капкомер.Болните котки трябва да се хранят спо­ред предписанията на ветеринарния лекар.

10 правила как да храним котката си

Храненето следва да се извършва винаги по едно и също време, към което котката да привикне.

Не давайте храна на котката освен във времето й за хранене, дори да бъде много настоятелна с мяукането си.

Не намалявайте рязко двената дажба на котката, дори и да Ви се струва че е прекалено пълна.

Храната трябва да бъде със стайна температура. Ако е стояла в хладилник например, следва да се остави за 15-20 минути на вън.

Желателно е да се дава както храна, закупена от магазин, така и домашно приготвена.

Когато давате на котката остатъци от собствената си храна, избягвайте соленото и сладкото.

Измивайте купичката на котката преди всяко хранене с топла вода и без миещи препарати.

Храната за кучета не е подходяща за котки, тъй като съдържа по-малко белтък от необходимия.

Котките са устроени да приемат голямо количество животински белтък и вегетарианската храна може да им причини авитаминоза.

Класификация на котките

Какво е биологична класификация?

От биологична гледна точка, всички организми подлежат на единна класификация. Класифицирането им се осъществява чрез подреждането им в групи, наричани с термина “таксон” според даден общ за всички в групата родов признак. Същевременно представителите на всяка група се делят на по-малки таксони, в зависимост от друг видов признак.

През призмата на биологическата класификация котките са част от:

- царство “Животни”,
- тип “Хордови”,
- клас “Бозайници”,
- разред “Хищници”
- семейство “Котки”

Семейство “Котки”

Семейство “Котки” е известно на латински, като “Felidae”. Разделено е на 3 подсемейства: Мъркащи котки, Ревящи котки и Гепардови. Всяко семейство е разделено на родове – Мъркащите котки са 18 рода, Ревящите – 3 рода и Гепардовите – 1 род. В семейство “Котки” влизат 37 вида животни сред които гепард, ягуар, леопард, тигър, лъв, пума, рис и т.н.

Котките, които ни интересуват са под-вида “Домашни котки”. Освен тях има още два под-вида - Африканска дива и Евроазиатска дива котки. Трите под-вида са части от вида “Дива котка” , наред с която в рода влизат и Пясъчната, Тръстиковата, Чернокраката и Сивата котки. Последното е важно, тъй като понякога се прави грешката Пясъчната котка например да се поставя на едно ниво с породите Домашни котки, което е много грешно.

“Домашна котка”

Домашната котка е по-известна с термина “котка”, поради което често настъпват обърквания, затова трябва да се отбележи, че от тук нататък се говори само за под-вида “Домашна котка”.

Днес съществуват повече от 40 породи котки с ясно и не толкова ясно изразени различия помежду си. Условно могат да се разделят на късокосмести и дългокосмести. Незначителна част от всички котки на планетата могат да бъдат причислени изцяло към някоя от породите – тоест да бъдат наречени чистокръвни. По-голямата част са смесица между породи.

Котката е на едно от най-високите места в хранителната верига. Враг е на няколко хиляди други животински вида, докато самата тя има сравнително малко врагове. Задължителна съставка от менюто й е месото. Причината за това е, невъзможността й да произвежда сама определен вид аминокиселини. Така че дори и да приучите котка да яде само краставици – това няма да е здравословно за нея, за разлика от кучето например.

Температурата на тялото на котката е 38-39 градуса. Тъй като топлопроводимостта на вода е над 150 пъти по-голяма от на въздуха, повечето котки изпитват затруднения да подържат температурата си и затова традиционно отбягват контактите с вода. Въпреки това някои породи – особено дългокосместите следва да се къпят често и могат да бъдат приучени стига да свикнат с контакта от ранна възраст и да се къпят във вода с подходяща температура (38-39 градуса).

Противно на някои твърдения, котките не виждат в абсолютна тъмнина (100%). Всъщност никой не би могъл да вижда в абсолютна тъмнина. Благодарение на особеностите на очите си, обаче те виждат една тъмна и непрогледна за нас стая, като осветена от лунна светлина (приблизително сравнение). За ориентация използват също така и свръх чувствителните си мустаци.

Още за...

Персийска котка

Произход и развитие

Персийската котка е най-популярната порода в последните няколко десетилетия. Нейните представители са най-многобройни на изложбите и лидери в годишните рейтинги на Европа и Америка - най-известната и желана за притежаване порода. Тя има тих, покорен нрав. Персийската котка е идеална за отглеждане като домашен любимец, излъчваща приятно, мирно впечатление, идеална компаньонка. Нейният глас рядко се чува. Тя е спокойна и настойчиво търси вашето внимание, стои около Вас и постоянно гледа във Вашите очи и очаква внимание. Често ляга на Вашите колене, когато почивате на фотьойла или дивана, замърква и очаква погалване и любовта Ви. В хладните нощи може да Ви стопли като спи при Вас.
Отглеждането на персийка в дом е много удобно и приятно. Създава спокойна атмосфера, тя, както и други породи котки, е игрива и забавна, но това, което я отличава от другите е, че обича да играе с деца и никога няма да ги одраска, дори и най-палавите и буйни деца. Когато нещо не й харесва на персийската котка, тя не проявява агресия, а по-скоро се отдръпва на избрано от нея спокойно място. Когато хората си взимат котенце, са с нагласата, че женското персийче е по-нежно и любвеобилно, а мъжкото - самостоятелно и агресивно. Но такова поведение не е характерно за персийската порода, дори мъжкият представител е по-нежен и гальовен, а женската е по-своенравна и понякога може да покаже характер, но никога агресия ( отнася се най-вече за съвременния тип персийски котки).
В последните години персийската порода претърпя коренни промени и придоби съвременния си вид, благодарение на развъдната дейност на американските селекционери. Това се оказа революция в породата. До скоро персийската котка се определяше като "класически", "полуекстремален" и "екстремален" тип. Днес тези определения за нея не са актуални. Новото "лице" на персийката се сравнява с детското - добро, нежно, гледащо те с широко отворени наивни очи.
Лекият, общителен характер на Персийската порода, дори и в напреднала възраст, й позволява приятно съжителство с всички хора и другите домашни животни в дома. Персийските котки остават игриви и ни носят радост дълги години. Забавната, веселата, мирната и нежна персийка - това е идеалният домашен любимец.
Всичко казано за персийската котка се отнася и за нейният късокосмест вариант - американската екзотична котка!

СТАНДАРТ

Всички Международни фелиноложки федерации признават персийската порода ( PER ). Тя има своя стандарт в различните федерации, който е почти идентичен.
Чистопородната персийска котка се продава с родословие, в което са описани нейните родители и прародители - четири поколения назад. По този начин може да се извършва правилна селекционна развъдна дейност и да се избегнат неприятни изненади при появата на нежелано и некачествено потомство. Селекционерите на котки признават три породни КЛАСА за КАЧЕСТВО на персийските котки - SHOW, BREED и PET.
- SHOW class - това са котки, при които носната гъба се намира на долната мислена линия на очите. Носът трябва да е къс, с голяма носна гъба и широки носни отвори, за да не затрудняват дишането на котката. Очите са раздалечени, кръгли, широко отворени, с наситен цвят. Ушите са малки, със заоблени върхове, странично и ниско поставени. Челото е високо и заоблено отгоре. Горните устни трябва да са дълги и дълбоки. Тялото, крайниците, опашката и козината напълно трябва да отговарят на стандарта на породата. Тези котки са от доказани кръвни линии и с отлични родословия, нямат никакви генетични дефекти, практически отговарят напълно на стандарта на породата. Този клас котки се използват за развъдни програми, а в изложбената си кариера могат да достигнат титли Гранд Международен Шампион и Европейски Шампион. Тяхната цена е най-висока.

- BREED class - това са котки с открит поглед при който горната линия на гъбата на носа се намира малко под долната мислена линия на очите, които трябва да са кръгли и широко отворени. Тези котки са с отлично родословие и с отлични качества, но имат някакъв дребен недостатък, почти незабележим, освен за съдиите. Този клас котки е перспективен, при него се намалява възможноста от деформации на носа и челюстите. Женските се използват предимно за развъдна дейност, често от тях се раждат котенца show класа с подходящо избран партньор, а мъжките екземпляри са за домашен любимец. В тяхното родословие се поставя печат "не се допуска за развъждане". Изложбената кариера на този клас персийски котки е до "Шампион", ако се поддържат в кондиция.

- PET class - това са персийски котки с нос, чийто горен край на гъбата се намира под долната мислена линия на очите на разтояние от 5-6 мм до 1-2 см. Днес тези котки, познати като старият "класически" тип, не са типични представители на породата и не отговарят на съвременния стандарт, независимо, че са с родословия. Намалената им изложбена популярност в световен мащаб е довело до загуба на интерес към тези котки. Все още за съжаление в България, този тип персийски котки е преобладаващ с изключение на професионално занимаващите се развъдници. Също така, котки с анатомични изменения ( изкривявания ) в носа и челюстите, пречупени опашки, глухи и с нестандарно оцветяване на козината и очите са негодни за разплод, защото вероятността за предаване в поколенията им на тези недостатъци е голяма, препоръчва се кастриране. Това са котки клас домашен любимец. В тяхното родословие се поставя печат "не се допуска за развъждане". Те могат да доставят много радост и незабравими мигове на собственика си. Нерядко в котилото на два съвременни типа персийски котки се раждат котенца PET класа.
Цената на тези котенца е най-ниска.

СТАНДАРТ НА СЪВРЕМЕННАТА ПЕРСИЙСКА КОТКА

ГЛАВА
Кръгла и масивна, с широк купообразен череп с изпъкнало чело. Носът е къс с голяма носна гъба с широки носни отвори, намираща се на долната мислена линия на очите. Силно овално подбрадие, в една вертикална линия с носната гъба и челото (в профил лицевата част е плоска). Горните устни са дълбоки и дълги. Челюстта е силна, широка с правилна захапка. Издаването на захапката до 2 мм не се явява сериозен недостатък. Общото впечатление, което създава този тип е на усмихнато детско личице, затова американските селекционери са го нарекли baby face.

УШИ
Малки, широки и ниско поставени, със закръглени крайчета. Отлично окосмени , губещи се в козина.

ОЧИ

Големи, кръгли, изразителни, недълбоки, широко и право поставени. Погледът е спокоен, дружелюбен. Клепачите са плътни и сухи. Над веждите има забележима разделяща ги бразда.




ЦВЯТ НА ОЧИТЕ
Ясен и интензивен цвят, еднакъв и по края на окото, съответстващ на цвета на козината. При всички персийски котки цветът на очите е оранжев до меден, с изключение на:

при кълърпойнта е син, а при чинчилата е зелен;

* при белите персийки има три варианта - със сини очи, оранжеви или различен цвят (едното око е оранжево, а другото е синьо).


ШИЯ
Шията е къса и силна, ниско стояща.

ТЯЛО
Едро или средно по размер, масивно с широки гърди, компактно, със закръглен корем. Здрава, добре развита костна и мускулна система. Тънкокостност не се допуска.

КРАЙНИЦИ И ЛАПИ
Крайниците са силни, къси и дебели. Лапите са компактни, кръгли и масивни. Пръстите са прибрани с косми между тях.

ОПАШКА
Къса, права без дефекти (възли) и дебела в основата си. Силно и равномерно окосмена.

КОЗИНА
Дълга и мека, гъста и обилна, коприненоподобна, неприлепваща по тялото; чиста и разресана. Силно окосмяване на бузите, оприличаващо го на "бакенбарди" и около шията образува ефектна яка, която надолу към гърдите преминава към богато "жабо". На корема е дълга и много мека. Козината трябва да бъде чиста, искряща, стояща като леко наелектризирана. Мазната козина свидетелства за недостатъчно балансирано хранене, недостатъчна поддръжка и изложбена подготовка.

ТИП
Персийският тип е тежък и масивен.

КОНДИЦИЯ
На изложба котката трябва да бъде в отлично здравословно състояние, в изложбена кондиция, изкъпана и сресана, с абсолютно чисти очи и уши и подопашни задни части. Може да се каже, че добре гледаната персийка винаги е готова за изложба, на минимум 50% .

ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ

В цвета - медальон или бяло петно на независимо от мястото по тялото; нарушаване цвета на гъбичките на лапите и/или гъбата на носа; възел или пречупване на опашката; което и да е видимо проявяване на слабости в задните крайници и таза; видими деформации в гърба, ребрата и гръдния кош; видими деформации в черепа (лицева асиметрия и издаване на челюста - над 2 мм); косо поставени очи. Прав и дълъг нос, липса на стоп. За кълърпойнта - ако не е със сини очи или има бели петна по тялото (на снимката).

ЦВЯТ И ОКРАСА

Индентификационна система на цветовете на FFE и WCF



PER n - ЧЕРЕН (BLACK)
Цвят: При черните малки котета по козината могат да имат светло сиви или кафеникави отенъци, както и на места по тялото бели косми. При възрастната черна персийка козината трябва да бъде черна, лъскава като гарваново перо до корена, без сиви или кафяви отенъци, без бели косми и без сива подкозина. Тези котки трябва да се пазят от продължителна слънчева светлина, това води до появата на кафеникав нюанс. Труден за поддържане цвят.
Кръстосването на черен екземпляр със син е нежелателно, тъй като основата на козината на потомството ще е сивкаво. Препоръчително е : черна персийка с бял, двуцветен или червен котарак. А черния котарак с бяла, костенуркова или костенуркова с бяло.
Гъба на носа: Черна
Възглавнички на лапите: Черни
Цвят на очите: Медни или тъмно оранжеви
Забележка: Недопустими при този цвят са : сини или зелени очи, бяло петно на гърдите (медальон), брадичката или други части по тялото.

PER w - БЯЛ (WHITE)
Цвят: Чисто бял, без никакви други цветови отенъци
Гъба на носа: Розова
Възглавнички на лапите: Розови
Цвят на очите: Сини (PER w 61), медни или тъмно оранжеви (PER w 62), могат да бъдат и различни - едното синьо, а другото оранжево (PER w 63).
Забележка: При малките котенца на главичката могат да имат косъмчета от друг цвят, които до 3-5 месечна възраст трябва да изчезнат.

PER a - СИН (BLUE)
Цвят: Допускат се всички тонове на синьо, но цвята трябва да бъде чист и равномерен по цялата дължина на косъма, без бели косми или отенъци. За предпочитане са светлите тонове. Цвят, при който се изисква често ресане, за премахване на мъртвите косми (предават тъмен цвят на козината).
Най-добър син цвят при поколението се получава при кръстосване на двама сини родители.
Гъба на носа: Синя, до тъмно - синя
Възглавнички на лапите: Сини, до тъмно - сини
Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжеви
Забележка: При този цвят не е препоръчително появата на таби окраска.

PER b - ШОКОЛАДОВ (CHOKOLATE)
Цвят: Допускат се всички тонове на кафяв цвят, без "рижаво", без бели косми или рисунки. Цвета трябва да бъде равномерен по цялата дължина на косъма. Рядко срещан цвят.
Гъба на носа: Млечно - шоколадов
Възглавнички на лапите: Цвят на канела или шоколадов
Цвят на очи: Меден или тъмно - оранжев

PER c - ЛИЛАВ (LILAC)
Цвят: Цвета на козината е бледо - лилав с леко розов отенък. Без бели косми и рисунки, без тъмно подкосмие. Цвета трябва да бъде равномерен по цялата дължина на косъма. Също много рядко срещан цвят.
Гъба на носа: Лилава
Възглавнички на лапите: Лилаво - розови
Цвят на очи: Меден или тъмно - оранжев

PER d - ЧЕРВЕН (RED)
Цвят: Тъмно топъл червен, махагонов до пурпурен цвят, без отметки или светли петна. Много рядко се среща чист цвят. Обикновенно червените котки имат светли отенъци до бежаво или кремаво по муцунките, на крайниците и опашката - определят се като "таби".
Най-добър цвят при поколението се получава от събирането на червени родители и от червен котарак с костенуркова котка.
Гъба на носа: Керемидено - червен
Възглавнички на лапите: Керемидено - червен
Цвят на очи: Меден или тъмно - оранжев
Забележка: При наличието на бял край на опашката, титла не се присъжда. Пигментни петна на гъбата на носа са недостатък.

PER e - КРЕМАВ (CREAM)
Цвят: Чист пастелно - бежав (без оранжев отенък). Основно изискване към този цят е: цялостна равномерна окраса, без тъмни участъци, ивици или петна. При наличието на такива, преминават към варианта "таби". Ако не полагате достатъчно грижи за козината и не я разресвата често, мъртвите косми й придават по-тъмен оттенък.
Най-красива окраска при котенцата се получава от кръстоска на кремава котка с кремав или син персиец. Не е желателно кремава женска с черен или червен мъжки котарак.
Гъба на носа: Розова
Възглавнички на лапите: Розови
Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев
Забележка: Най-ниска оценка на изложба получават котки с червеникави или белезникави петна по крайниците.

PER f - ЧЕРЕН КОСТЕНУРКОВ (BLACK TORTIE)
Цвят: Червени и черни смесени петна, с различни отенъци, равномерно разпределени по цялото тяло. Желателно е червено листо на челото.
Гъба на носа: Черна, розова или черна с розови петна.
Възглавнички на лапите: Черни, розови или черни с розови петна.
Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев.

PER g - СИН КОСТЕНУРКОВ (BLUE TORTIE)
Също като при костенурков - заменя се черно и червено със син и кремав.
Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев.

PER h - ШОКОЛАДОВ КОСТЕНУРКОВ (CHOCOLATE TORTIE)
Също като при костенурков - заменя се черно и червено с шоколадов и кремав.
Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев.

PER j - ЛИЛАВ КОСТЕНУРКОВ (LILAC TORTIE)
Също като при костенурков - заменя се черно и червено с лилав и кремав.
Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев.

PER ns - черен опушен (black smoke)
PER as - син опушен
PER bs - шоколадов опушен
PER cs - лилав опушен
PER ds - червен опушен
PER es - кремав опушен
PER fs - черен костенурков опушен
PER gs - син костенурков опушен
PER hs - шоколадов костенурков опушен
PER js - лилав костенурков опушен
PER ds 12 - червен камео светъл (red cameo shell)
PER es 12 - кpемав камео светъл (cream cameo shell)
PER ds 11 - червен камео затъмнен (red cameo shaded)
PER es 11 - кpемав камео затъмнен (cream cameo shaded)
PER n 22 - черен мpамоpен (black tabby)
PER a 22 - син мpамоpен (blue tabby)
PER d 22 - червен мpамоpен (red tabby)
PER e 22 - кpемав мpаморен (cream tabby)
PER f 22 - костенурков мpаморен (tortie tabby)
PER g 22 - син костенурков мpаморен (blue tortie tabby)
PER n 23 - черен тигpов (black tabby mackerel)
PER a 23 - син тигpов (blue tabby mackerel)
PER d 23 - червен тигpов (red tabby mackerel)
PER e 23 - кpемав тигpов (cream tabby mackerel)
PER f 23 - костенурков тигpов (tortie tabby mackerel)
PER g 23 - син костенурков тигpов (blue tortie tabby mackerel)
PER n 24 - чеpен петнист (black tabby spotted)
PER a 24 - син петнист (blue tabby spotted)
PER d 24 - червен петнист (red tabby spotted)
PER e 24 - кpемав петнист (cream tabby spotted)
PER f 24 - костенурков петнист (tortie tabby spotted)
PER g 24 - син костенурков петнист (blue tortie tabby spotted)
PER ns 22 - чеpен сpебpист мpамоpен (black silver tabby)
PER as 22 - син сpебpист мpамоpен (blue silver tabby)
PER fs 22 - костенурков сpебpист мpамоpен (tortie silver tabby)
PER gs 22 - син костенурков сpебpист мpамоpен (blue tortie silver tabby)
PER ds 22 64 - червен сpебpист мpамоpен със зелени очи (red silver tabby)
PER es 22 64 - кpемав сpебpист мpамоpен със зелени очи (cream silver tabby)
PER ds 22 - червен камео мpамоpен (red cameo tabby)
PER es 22 - кpемав камео мpамоpен (cream cameo tabby)
PER ns 23 - чеpен сpебpист тигpов (black silver mackerel)
PER as 23 - син сpебpист тигpов (blue silver mackerel)
PER gs 23 - син костенурков сpебpист тигpов (blue tortie silver mackerel)
PER ds 23 - червен камео тигpов (red cameo mackerel)
PER es 23 - кpемав камео тигpов (cream cameo mackerel)
PER ns 24 - чеpен сpебpист петнист (black silver spotted)
PER as 24 - син сpебpист петнист (blue silver spotted)
PER fs 24 - костенурков сpебpист петнист (tortie silver spotted)
PER gs 24 - син костенурков сpебpист петнист (blue tortie silver spotted)
PER ds 24 64 - червен сpебpист петнист със зелени очи (red silver spotted)
PER ds 24 64 - кpемав сpебpист петнист със зелени очи (cream silver spotted)
PER ds 24 - червен камео петнист (red cameo spotted)
PER es 24 - кpемав камео петнист (cream cameo spotted)
PER ns 12 - сребриста чинчила (chinchilla)
PER as 12 - синя чинчила (blue chinchilla)
PER bs 12 - шоколадова чинчила (chocolate chinchilla)
PER cs 12 - лилава чинчила (lilac chinchilla)
PER ns 11 - сpебpист затъмнен (silver shaded)
PER as 11 - син сpебpист затъмнен (blue silver shaded)
PER bs 11 - шоколадов сpебpист затъмнен (chocolate silver shaded)
PER cs 11 - лилав сpебpист затъмнен (lilac silver shaded)
PER ny 12 - златист чинчила (golden shell)
PER ny 11 - златист затъмнен (golden shaded)
PER ny 22 - златист мpамоpен (golden tabby)
PER ny 23 - златист тигpов (golden mackerel)
PER ny 24 - златист петнист (golden spotted)
PER n 03 - чеpен с бяло (black white)
PER a 03 - син с бяло (blue white)
PER b 03 - шоколадов с бяло (chocolate white)
PER b 03 - лилав с бяло (lilac white)
PER d 03 - червен с бяло (red white)
PER e 03 - кpемав с бяло (cream white)
PER f 03 - костенурков с бяло (tortie white)
PER g 03 - син костенурков с бяло (blue tortie white)
PER n 03 22 - чеpен мpамоpен с бяло (black tabby white)
PER a 03 22 - син мpамоpен с бяло (blue tabby white)
PER b 03 22 - шоколадов мpамоpен с бяло (chocolate tabby white)
PER c 03 22 - лилав мpамоpен с бяло (lilac tabby white)
PER d 03 22 - червен мpамоpен с бяло (red tabby white)
PER e 03 22 - кpемав мpамоpен с бяло (cream tabby white)
PER f 03 22 - костенурков мpамоpен с бяло (tortie tabby white)
PER g 03 22 - син костенурков мpамоpен с бяло (blue tortie tabby white)
PER n 03 23 - чеpен тигpов с бяло (black mackerel white)
PER a 03 23 - син тигpов с бяло (blue mackerel white)
PER b 03 23 - шоколадов тигpов с бяло (chocolate mackerel white)
PER c 03 23 - лилав тигpов с бяло (lilac mackerel white)
PER d 03 23 - червен тигpов с бяло (red mackerel white)
PER e 03 23 - кpемав тигpов с бяло (cream mackerel white)
PER f 03 23 - костенурков тигpов с бяло (tortie mackerel white)
PER g 03 23 - син костенурков тигpов с бяло (blue tortie mackerel white)
PER h 03 23 - шоколадов кост. тигpов с бяло (chocolate tortie mackerel white)
PER j 03 23 - лилав костенурков тигpов с бяло (lilac tortie mackerel white)
PER n 03 24 - чеpен петнист с бяло (black spotted white)
PER a 03 24 - син петнист с бяло (blue spotted white)
PER b 03 24 - шоколадов петнист с бяло (chocolate spotted white)
PER c 03 24 - лилав петнист с бяло (lilac spotted white)
PER d 03 24 - червен петнист с бяло (red spotted white)
PER e 03 24 - кpемав петнист с бяло (cream spotted white)
PER f 03 24 - костенурков петнист с бяло (tortie spotted white)
PER g 03 24 - син костенурков петнист с бяло (blue tortie spotted white)
PER h 03 24 - шоколадов костенурков петнист с бяло (chocolate tortie spotted white)
PER j 03 24 - лилав костенурков петнист с бяло (lilac tortie spotted white)
PER ns 03 - чеpен сpебpист с бяло (black silver white)
PER as 03 - син сребрист с бяло (blue silver white)
PER hs 03 - шоколадов сребрист с бяло (chocolate silver white)
PER js 03 - лилав сребрист с бяло (lilac silver white)
PER ds 03 - червен сребрист с бяло (red silver white)
PER es 03 - кремав сребрист с бяло (cream silver white)

PER 01 - за ван всички цветове (van all colors)
PER n 01 - черен ван (black van)
PER ns 01 - черен опушен ван (black smoke van)

PER 02 - за аpлекин всички цветове (harlequin all colors)
PER n 02 - черен аpлекин (black harlequin)
PER ns 02 - черен опушен аpлекин (black smoke harlequin)

Кълъpпойнт (colourpoint)

PER n 33 - черeн кълърпойнт (seal point)
PER a 33 - син кълърпойнт (blue point)
PER b 33 - шоколадов кълърпойнт (chocolate point)
PER c 33 - лилав кълърпойнт (lilac point)
PER d 33 - червен кълърпойнт (red point)
PER e 33 - кремав кълърпойнт (cream point)
PER f 33 - черeн костенурков кълърпойнт (seal tortie point)
PER g 33 - син костенурков кълърпойнт (blue tortie point)
PER h 33 - шоколадов костенурков кълърпойнт (chocolate tortie point)
PER j 33 - лилав костенурков кълърпойнт (lilac tortie point)
PER n 21 33 - черeн кълърпойнт табби (seal tabby point)
PER a 21 33 - син кълърпойнт табби (blue tabby point)
PER b 21 33 - шоколадов кълърпойнт табби (chocolate tabby point)
PER c 21 33 - лилав кълърпойнт табби (lilac tabby point)
PER d 21 33 - червен кълърпойнт табби (red tabby point)
PER e 21 33 - кремав кълърпойнт табби (cream tabby point)
PER f 21 33 - черeн костенурков кълърпойнт табби (seal tortie tabby point)
PER g 21 33 - син костенурков кълърпойнт табби (blue tortie tabby point)
PER h 21 33 - шоколадов кълърпойнт табби (chocolate tortie tabby point)
PER j 21 33 - лилав кълърпойнт табби (lilac tortie tabby point)

PER x - непризнати окраски

Индентификационна система на цветовете на FIFe



ЕДНОЦВЕТНИ - Solid
PER w 61 - бяла със сини очи
PER w 62 - бяла с медни очи
PER w 63 - бяла с различни очи
PER n - черна
PER a - синя
PER b - шокаладова
PER c - лилава
PER d - червена
PER e - кремава
PER f - черна костнуркова
PER g - синя костенуркова
PER h - шоколадова костенуркова
PER j - лилава костенуркова

ОПУШЕНИ - Smoke ( - s )
PER ns - черна опушена
PER as - синя опушена
PER bs - шоколадова опушена
PER cs - лилава опушена
PER ds - червена опушена
PER es - кремава опушена
PER fs - черна костенуркова опушена
PER gs - синя костенуркова опушена
PER hs - шоколадова костенуркова опушена
PER js - лилава костенуркова опушена

ЗЛАТИСТИ - Golden ( - y )
PER ny 11 - златиста затъмнена
PER ay 11 - синя златиста затъмнена
PER ny 12 - златиста чинчила
PER ay 12 - синя чинчила
PER ny 22 - златиста мраморна
PER ay 22 - синя златиста мраморна
PER ny 23 - златиста тигрова
PER ay 23 - синя златиста тигрова
PER ny 24 - златиста петниста
PER ay 24 - синя златиста петниста

МРАМОРНА - Tabby ( 22 - blotched )
PER n 22 - черна мраморна
PER a 22 - синя мраморна
PER b 22 - шоколадова мраморна
PER c 22 - лилава мраморна
PER d 22 - червена мраморна
PER e 22 - кремава мраморна
PER f 22 - черна костенуркова мраморна
PER g 22 - синя костенуркова мраморна
PER h 22 - шоколадова костенуркова мраморна
PER j 22 - лилава костенуркова мраморна

ТИГРОВА - Tabby ( 23 - mackerel )
PER n 23 - черна тигрова
PER a 23 - синя тигрова
PER b 23 - шоколадова тигрова
PER c 23 - лилава тигрова
PER d 23 - червена тигрова
PER e 23 - кремава тигрова
PER f 23 - черна костенуркова тигрова
PER g 23 - синя костенуркова тигрова
PER h 23 - шоколадова костенуркова тигрова
PER j 23 - лилава костенуркова тигрова

ПЕТНИСТА - Tabby ( 24 - spotted )
PER n 24 - черна петниста
PER a 24 - синя петниста
PER b 24 - шоколадова петниста
PER c 24 - лилава петниста
PER d 24 - червена петниста
PER e 24 - кремава петниста
PER f 24 - черна костенуркова петниста
PER g 24 - синя костенуркова петниста
PER h 24 - шоколадова костенуркова петниста
PER j 24 - лилава костенуркова петниста

СРЕБРИСТА - Silver ( - s 11 )
PER ns 11 - черна затъмнена - сребриста чинчила
PER as 11 - синя затъмнена
PER bs 11 - шоколадова затъмнена
PER cs 11 - лилава затъмнена
PER ds 11 - червена затъмнена - червена камео
PER es 11 - кремава затъмнена - кремава камео
PER fs 11 - черна костенуркова затъмнена
PER gs 11 - синя костенуркова затъмнена
PER hs 11 - шоколадова костенуркова затъмнена
PER js 11 - лилава костенуркова затъмнена

ЧИНЧИЛА - Chinchilla ( - s 12 )
PER ns 12 - черна чинчила
PER as 12 - синя чинчила
PER bs 12 - шоколадова чинчила
PER cs 12 - лилава чинчила
PER ds 12 - червена чинчила - (red shell cameo)
PER es 12 - кремава чинчила - (cream shell cameo)
PER fs 12 - черна костенуркова завоалирана
PER gs 12 - синя костенуркова завоалирана
PER hs 12 - шоколадова костенуркова завоалирана
PER js 12 - лилава костенуркова завоалирана

СРЕБРИСТА МРАМОРНА - Silver blotched ( - s 22 )
PER ns 22 64 - черно-сребриста мраморна със зелени очи
PER ns 22 62 - черно-сребриста мраморна с медни очи
PER as 22 64 - синьо-сребриста мраморна със зелени очи
PER as 22 62 - синьо-сребриста мраморна с медни очи
PER bs 22 64 - шоколадово-сребриста мраморна със зелени очи
PER bs 22 62 - шоколадово-сребриста мраморна с медни очи
PER cs 22 64 - лилаво-сребриста мраморна със зелени очи
PER cs 22 62 - лилаво-сребриста мраморна с медни очи
PER ds 22 64 - червено-сребриста мраморна със зелени очи
PER ds 22 62 - червено-сребриста мраморна с медни очи
PER es 22 64 - кремаво-сребриста мраморна със зелени очи
PER es 22 62 - кремаво-сребриста мраморна с медни очи
PER fs 22 64 - черна костенурково-сребриста мраморна със зелени очи
PER fs 22 62 - черна костенурково-сребриста мраморна с медни очи
PER gs 22 64 - синя костенурково-сребриста мраморна със зелени очи
PER gs 22 62 - синя костенурково-сребриста мраморна с медни очи
PER hs 22 64 - шоколадова костенурково-сребриста мраморна с зелени очи
PER hs 22 62 - шоколадова костенурково-сребриста мраморна с медни очи
PER js 22 64 - лилава костенурково-сребриста мраморна със зелени очи
PER js 22 62 - лилава костенурково-сребриста мраморна с медни очи

СРЕБРИСТА ТИГРОВА - Silver mackerel ( - s 23 )
PER ns 23 64 - черно-сребриста тигрова със зелени очи
PER ns 23 62 - черно-сребриста тигрова с медни очи
PER as 23 64 - синьо-сребриста тигрова със зелени очи
PER as 23 62 - синьо-сребриста тигрова с медни очи
PER bs 23 64 - шоколадово сребриста тигрова със зелени очи
PER bs 23 62 - шоколадово-сребриста тигрова с медни очи
PER cs 23 64 - лилаво-сребриста тигрова със зелени очи
PER cs 23 62 - лилаво-сребриста тигрова с медни очи
PER ds 23 64 - червено-сребриста тигрова със зелени очи
PER ds 23 62 - червено-сребриста тигрова с медни очи
PER es 23 64 - кремаво сребриста тигрова със зелени очи
PER es 23 62 - кремаво-сребриста тигрова с медни очи
PER fs 23 64 - черна костенурково-сребриста тигрова със зелени очи
PER fs 23 62 - черна костенурково-сребриста тигрова с медни очи
PER gs 23 64 - синя костенурково-сребриста тигрова със зелени очи
PER gs 23 62 - синя костенурково-сребриста тигрова с медни очи
PER hs 23 64 - шоколадова костенурково-сребриста тигрова със зелени очи
PER hs 23 62 - шоколадова костенурково-сребриста тигрова с медни очи
PER js 23 64 - лилава костенурково-сребриста тигрова със зелени очи
PER js 23 62 - лилава костенурково-сребриста тигрова с медни очи

СРЕБРИСТА ПЕТНИСТА - Silver spotted ( - s 24 )
PER ns 24 64 - черно-сребриста петниста със зелени очи
PER ns 24 62 - черно-сребриста петниста с медни очи
PER as 24 64 - синьо-сребриста петниста със зелени очи
PER as 24 62 - синьо-сребриста петниста с медни очи
PER bs 24 64 - шоколадово-сребриста петниста със зелени очи
PER bs 24 62 - шоколадово-сребриста петниста с медни очи
PER cs 24 64 - лилаво-сребриста петниста със зелени очи
PER cs 24 62 - лилаво-сребриста петниста с медни очи
PER ds 24 64 - червено-сребриста петниста със зелени очи
PER da 24 62 - червено-сребриста петниста с медни очи
PER es 24 64 - кремаво-сребриста петниста със зелени очи
PER es 24 62 - кремаво-сребриста петниста с медни очи
PER fs 24 64 - черна костенурково-сребриста петниста със зелени очи
PER fs 24 62 - черна костенурково-сребриста петниста с медни очи
PER gs 24 64 - синя костенурково-сребриста петниста със зелени очи
PER gs 24 62 - синя костенурково-сребриста петниста с медни очи
PER hs 24 64 - шоколадова костенурково-сребриста петниста със зелени очи
PER hs 24 62 - шоколадова костенурково-сребриста петниста с медни очи
PER js 24 64 - лилава костенурково-сребриста петниста със зелени очи
PER js 24 62 - лилава костенурково-сребриста петниста с медни очи

ВАН - van (-01)
PER n 01 - черна ван
PER a 01 - синя ван
PER b 01 - шоколадова ван
PER c 01 - лилава ван
PER d 01 - червена ван
PER e 01 - кремава ван
PER f 01 - черна костенуркова ван
PER g 01 - синя костенуркова ван
PER h 01 - шоколадова костнуркова ван
PER j 01 - лилава костенуркова ван

АРЛЕКИН - harlequin (-02)
PER n 02 - черна арлекин
PER a 02 - синя арлекин
PER b 02 - шоколадова арлекин
PER c 02 - лилава арлекин
PER d 02 - червена арлекин
PER e 02 - кремава арлекин
PER f 02 - черна костенуркова арлекин
PER g 02 - синя костенуркова арлекин
PER h 02 - шоколадова костенуркова арлекин
PER j 02 - лилава костенуркова арлекин

БИКОЛОР - bicolour (-03)
PER n 03 - черна биколор
PER a 03 - синя биколор
PER b 03 - шоколадова биколор
PER c 03 - лилава биколор
PER d 03 - червена биколор
PER e 03 - кремава биколор
PER f 03 - черна костенуркова биколор
PER g 03 - синя костенуркова биколор
PER h 03 - шоколадова костенуркова биколор
PER j 03 - лилава костенуркова биколор

ДВУЦВЕТНИ ТАББИ
PER n 01 22 - черна мраморна ван
PER n 01 23 - черна тигрова ван
PER n 01 24 - черна петниста ван
PER a 01 22 - синя мраморна ван
PER a 01 23 - синя тигрова ван
PER a 01 24 - синя петниста ван
PER b 01 22 - шоколадова мраморна ван
PER b 01 23 - шоколадова тигрова ван
PER b 01 24 - шоколадова петниста ван
PER c 01 22 - лилава мраморна ван
PER c 01 23 - лилава тигрова ван
PER c 01 24 - лилава петниста ван
PER d 01 22 - червена мраморна ван
PER d 01 23 - червена тигрова ван
PER d 01 24 - червена петниста ван
PER e 01 22 - кремава мраморна ван
PER e 01 23 - кремава тигрова ван
PER e 01 24 - кремава петниста ван
PER f 01 22 - черна костенуркова мраморна ван
PER f 01 23 - черна костенуркова тигрова ван
PER f 01 24 - черна костенуркова петниста ван
PER g 01 22 - синя костенуркова мраморна ван
PER g 01 23 - синя костенуркова тигрова ван
PER g 01 24 - синя костенуркова петниста ван
PER h 01 22 - шоколадова костенуркова мраморна ван
PER h 01 23 - шоколадова костенуркова тигрова ван
PER h 01 24 - шокорадова костенуркова питниста ван
PER j 01 22 - лилава костенуркова мраморна ван
PER j 01 23 - лилава костенуркова тигрова ван
PER j 01 24 - лилава костенуркова петниста ван
PER n 02 22 - черна мраморна арлекин
PER n 02 23 - черна тигрова арлекин
PER n 02 24 - черна петниста арлекин
PER a 02 22 - синя мраморна арлекин
PER a 02 23 - синя тигрова арлекин
PER a 02 24 - синя петниста арлекин
PER b 02 22 - шоколадова мраморна арлекин
PER b 02 23 - шоколадова тигрова арлекин
PER b 02 24 - шоколадова петниста арлекин
PER c 02 22 - лилава мраморна арлекин
PER c 02 23 - лилава тигрова арлекин
PER c 02 24 - лилава петниста арлекин
PER d 02 22 - червена мраморна арлекин
PER d 02 23 - червена тигрова арлекин
PER d 02 24 - червена петниста арлекин
PER e 02 22 - кремава мраморна арлекин
PER e 02 23 - кремава тигрова арлекин
PER e 02 24 - кремава петниста арлекин
PER f 02 22 - черна костенуркова мраморна арлекин
PER f 02 23 - черна костенуркова тигрова арлекин
PER f 02 24 - черна костенуркова петниста арлекин
PER g 02 22 - синя костенуркова мраморна арлекин
PER g 02 23 - синя костенуркова тигрова арлекин
PER g 02 24 - синя костенуркова петниста арлекин
PER h 02 22 - шоколадова костенуркова мраморна арлекин
PER h 02 23 - шоколадова костенуркова тигрова арлекин
PER h 02 24 - шоколадова костенуркова петниста арлекин
PER j 02 22 - лилава костенуркова мраморна арлекин
PER j 02 23 - лилава костенуркова тигрова арлекин
PER j 02 24 - лилава костенуркова петниста арлекин
PER n 03 22 - черна мраморна биколор
PER n 03 23 - черна тигрова биколор
PER n 03 24 - черна петниста биколор
PER a 03 22 - синя мраморна биколор
PER a 03 23 - синя тигрова биколор
PER a 03 24 - синя петниста биколор
PER b 03 22 - шоколадова мраморна биколор
PER b 03 23 - шоколадова

Японски бобтейл

Произход и развитие

Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.
Интересно е, че неотдавна на Курилските острови и Сахалин в Русия били открити в полудиво състояние късоопашати котки, удивително приличащи на японските бобтейли. Някои от тях били хванати от руски фелинолози и понастоящем успешно се развъждат в Москва. Тези котки, наречени Курилски бобтейл са стандартиризирани от WCF и са признати и от другите международни организации.

Екстериор и стандарт

Тялото на Японския бобтейл е средно голямо, добре замускулено и хармонично поставено. Главата с с почти правилна триъгълна форма. Има високо разположени скули, а бузите са развити и закръглени. Носът е сравнително дълъг, със сплеснат край. Ушите са високо и широко поставени, големи, стоящи под ъгъл към главата, което създава впечатление, че те са леко наклонени напред. Очите са големи, с овална форма, косо поставени. Техният цвят трябва да хармонира на окраската на козината. Същото се отнася и за цвета на носната гъба и възглавничките на лапите. Крайниците са дълги, стройни, задните са по-високи от предните, поради което задницата е приповдигната. Лапите са неголеми, с овална форма.

Опашката е необичайно къса и е типичен признак на породата. В спокойно състояние бобтейлът държи опашката високо повдигната, при което нейната дължина е от 6 до 9 см (при измерване в изтегнато положение нейната максимална дължина може да достигне 10-12 см). Опашката може да бъде както права, така и завита нагоре. Космената покривка на опашката е дълга и груба, с космено кичурче накрая, неприлягаща, растяща във всички направления. Козината на тялото е мека, коприноподобна, без забележимо подкосмие. Има два типа - късокосмести и полудългокосмести. Стандартът на породата допуска всякакъв тип окраска (освен сиамски и абисински), като се предпочита трицветното обагряне.
За недостатъци на породата се смятат сплесната или кръгла глава. отсъствие на прешлени в опашката, липса на космено кичурче на опашката, дълга опашка и прилягащи косми по нея, нестандартно телосложение и др.

JBT n - черна
JBT d - червена

Качества и поведение

Котките от тази порода са дружелюбни, ласкави и лесно се привързват към членовете на семейството, но понякога могат да проявяват твърд характер. Според народното поверие в Япония, счита се, че повдигането на едната от предните лапи е добро предзнаменование, а раждането на коте с петниста окраска носи щастие.

Шотландска клепоуха котка

ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕР

Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съобщава, че в Китай, където климатът е много мек, се срещат котки с клепнали уши. Един век по-късно моряк, завърнал се от Китай с клепоуха котка твърдял, че там има много такива котки, които китайците отглеждали за храна. Но европейските зоолози не намерили следи от този тип до 1938 г, когато внезапно била открита още една котка, чиято характеристика доказвала, че тя представлява рядък мутант, спадащ към белите дългокосмести котки. И едва след появата в Шотландия на новия мутант станало ясно, че това не е за първи път. След Шотландия подобни мутанти се появили в Германия и Белгия и няколко от тях били пренесени в САЩ. Там котките от различни поколения с клепнали уши били кръстосани с британски и американски късокосмести котки и било получено потомство с клепнали уши. Първоначално били развъждани само бели клепоухи котки, а по-късно - и с други разцветки. За първи път породата Скотиш фолд била представена на британско фелиноложко изложение през 1971 г., където една такава клепоуха котка спечелва награда. Все още обаче официално породата не била призната, тъй като съществували противоречия между отделните котешки асоциации относно стандарта. Породата била призната и утвърдена едва през 1974 г. от английските котешки асоциации, докато в САЩ СFА признала и утвърдила стандарта едва през 1978 г. В днешно време породата е призната от всички международни организации, с изключение на FIFе.

Екстериор и стандарт

Тялото е средно голямо, закръглено и плътно. Главата е голяма, заоблена, с развити челюсти и силно изразено подбрадие. При мъжките бузите са по-силно развити, отколкото при женските. Носът е къс, широк, с лека гърбица в горната част, като стопът е слабо изразен. Ушите са съвсем малки и клепнали напред. Очите са широко поставени, големи, с кръгла форма и много изразителни. Техният цвят трябва да хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги и добре замускулени. Лапите са с овална форма. Опашката е средно дълга до дълга, заострена накрая. Космената покривка е къса и плътна. Окраската е доста разнообразна.
Котките от тази порода биват два типа: с клепнали уши (folded ear) и с изправени уши (straight). Екземплярите с изправени уши не се допускат до изложби. Котенцата се раждат с изправени уши и към 3-4 седмица клепват, а някои остават с изправени. На 3 месечна възраст вече може да се определи качеството на котенцето - изложбено, за развъждане или за домашен любимец.

Качества и поведение

Котките от тази порода проявяват голяма издръжливост по отношение на заболявания. Смята се, че са много по-общителни и гальовни от другите котки.

Турска ангорска котка

ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕР

Въздушният силует, издължените крайници и елегантната походка на тази "перла" на Ориента внушава представата за балерина или танцьорка. Независимо от тези качества на ангорската котка, в последните години тя рядко се среща по фелиноложките изложби, тъй като преди време сред любителите на котки, мястото й беше заето от напористите персийски котки. Независимо от сходстово между породите (само на пръв поглед), турската ангора е една естествена котка.
Изпаднала в "немилост", ангорската порода котки започва малко по малка да се загубва от погледа на любителите. Тя е на ръба на пълното изчезване, когато най-сетне турското правителство предлага на зоопарка в Анкара специална програма за селекция и възпроизвеждане, като се започне от последната двойка чистопородни животни, които били с изцяло бяло, блестящо покритие. Обявено за държавно съкровище, това котешко семейство било грижливо охранявано. Някои оскъдни сведения сочат, че през 1963 година американец се впечатлява от ангорските котки в зоопарка на Анкара, успява да купи няколко екземпляра на "златна цена" и започва развъждането им в САЩ. Десет години по-късно породата вече е спасена, но старите славни времена така и не се завръщат ...
Въпреки естетическите си качества, нежността на характера и лесното поддържане на външния вид, ангорската котка остава една забулена в тайнственост порода. Някои изследователи смятат, че тя е пренесена много отдавна по земите на Турция от номадски черкезки племена и е запазила своя естествен вид благодарение на това, че тези райони са били много пусти. Уникалното животно е с нежно сърце и обича да се сгушва като топла яка около врата на стопанинина си. Това е една динамична, палава и закачлива, дори "бъбрива" котка, коята се държи добре с децата и другите животни наоколо. Ангорката е скоклива като катеричка и както горската обитателка обича да се катери. Никак не е зле, ако живеете в апартамент, да й осигурите специално приспособление за катерене.

Ангората наистина е малко дива, но лесно се приспособява и дори свиква да се разхожда на повод. Познавачите я смятат за много умно създание с претенции: да има около себе си "специален" човек - нежен и внимателен, който постоянно да се грижи за нея. Е, това може би е една мечта в нашето претоварено всекидневие.
Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.

КРАТКО ОПИСАНИЕ

УШИ: Те за заострени, но широки в основата. Гъсто окосмени и "кичести", характерните уши подчертават триъгълната форма на чаровната муцуна.
ТЯЛО: То е стройно и гъвкаво, с издължена линия и с леко повдигната задница. Ангорската котка се отличава с нежна костна система.
КРАЙНИЦИ: Те са фини и издължени, като предните са по-дълги. Кампактните лапи имат характерни кичурчета козина между пръстите.
ОПАШКА: Тя е плътна и украсена с гъсти косми. Завършваща с остра "метличка" и носена с финес, тя често е завита върху гърба на животното.
ОЧИ: Те имат характерна бадемовидна форма и чудесно оцветяване. Най-често сред екземплярите се срещат бледосини, оранжеви и зелени очи, но не са изключение и други нюанси. Могат да бъдат и различен цвят.
ШИЯ: За разлика от персийските котки, шията на ангорката е тънка. Фина и елегантна, тя е обвита от характерна лека пухена "яка".
КОСМЕНО ПОКРИТИЕ:Коприненият тоалет на ангорската котка е много впечатляващ. По тялото козината се състои от твърде фини и доста по-дълги от останалите косми - те започват от нивата на якичката към бутовете, до под корема.

Цветовите варианти са много, ето пример за отразяване:

TUA w 61 - ангорка бяла със сини очи
TUA w 63 - ангорка бяла с различен цвят очи
TUA d 25 62 - ангорска червена ивичеста таби с оранжеви очи

Сомалийска котка

История

Породата произхожда от спонтанно появили се дългокосмести екземпляри от поколенията на абисинските котки. През периода 1950-1960 г. в потомството на абисинките, получени от американски и канадски любители, били открити много тъмно оцветени дългокосмести котета. Според специалистите това се дължи на съхранен от поколенията рецесивен ген, отговорен за дължината на козината. Чрез сериозна селекционна работа в САЩ и Канада била създадена новата порода, чийто стандарт бил изработен през 1967 г. в САЩ и утвърден през 1982 г. Оттогава Полудългокосместите "абисинки" добили голяма популярност в много страни по света.

Екстериор и стандарт

Тялото е със средна големина (но по-едро, отколкото на абисинската котка). Главата е средно голяма с клинообразна форма, закръглен череп, с добре развити челюсти и рязко очертано подбрадие. Ушите са големи, обрасли с косъмчета. Очите са с бадемовидна форма, големи, блестящи и изразителни, със зелен или кехлибарен цвят. Има сравнително дълги крайници и дълга опашка. Козината е мека, пухеста, гъста, със средно дълъг косъм. На шията има типична косместа яка, а на долната част на тялото - характерни черни "чорапки". На плещите козината е малко по-къса, на гърба е по-дълга, а на корема е най-дълга. Типичен признак на котките от тази порода е окраската на козината и на отделните косми. Характерът на окраската на козината е тикинг, като цветовите вариации са същите, както при абисинските котки. Срещат се медночервени с шоколаден оттенък, бежови с тъмнокремав оттенък, с естествена окраска (червеникава муцуна, черни или тъмнокафяви възглавнички на лапите и кожната покривка между пръстите).

Качества и поведение

Сомалийската котка е много нежна, дружелюбна и миловидна. Има спокоен нрав. Бързо се привързва към членовете на семейството. Има игрив и весел характер, но често обича да пуска в действие ноктите си. Характерно за котките от тази порода е, че игривостта е изразена не само в ранната възраст, но и в преклонна възраст (дори до 10-годишна възраст). Отлично съжителства с други домашни любимци - кучета, зайци, папагали и котки от други породи. Отличава се с повишен апетит, поради което храненето трябва да се регулира, за да не затлъстява.

Сибирка котка

Произход и развитие

Породата е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие. Така природата е надарила сибирските котки с дълга, остра на пипане и притежаваща водооттласкващи свойства космена покривка, както и с космени снопчета по ушите, предпазващи краищата им от замръзване. А за да може да ходи по дълбокия сняг, е било необходимо да има едри, мощни и овални лапи с гъсти косъмчета между пръстите. Сибирските котки са цитирани в трудовете на известния зоолог А. Брем, както и от някои други по-стари автори. В днешно време селекцията на породата се води старателно и се контролира от фелиноложката асоциация на Русия. Стандартът с приет и утвърден от нея през 1987 г., заедно със селекционна програма за стабилизиране на породата. През 1992 г. породата е призната от всички международни организации.

Екстериор и стандарт

Сибирската котка има масивно, силно и леко издължено тяло с добре развити гърди, със здрави добре замускулени крайници, с едри овални лапи и гъсти снопчета от косми между пръстите. Главата е относително голяма, широка, с трапецовидна форма. Носът е средно дълъг, широк и прав, със забележим стоп. Бузите са пълни, има дълги мустачки. Ушите са средно големи, широки в основата, с форма на равностранен триъгълник, като в края са леко закръглени и имат снопчета от косми на върха. Очите са широко поставени, средно големи, с овална или бадемовидна форма, като обагрянето им хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги, дебели, с едри овални лапи, силно окосмени между пръстите. Има добре развити възглавнички на лапите. Опашката е средно дълга, дебела в основата, изтъняваща и затьпена в края. Космената покривка с много гъста, средно дълга, слабо прилягаща, мека с копринен блясък и еднородна структура. На шията козината е най-дълга, като образува подобие на грива, закриваща цялата шия от линията на ушите и бузите до лопатките. Цялостно котката трябва да изглежда равномерно окосмена. Окраската според стандарта може да бъде всякаква, но се предпочита с агути-фактор. Недостатъци на породата са рязко изразен стоп, твърди осилести косми, ватено подкосмие или тънък косъм.

Качества и поведение

Сибирската котка притежава силно изразен майчински инстинкт. Лесно се запложда и отглежда добре поколението си, като ражда обикновено 3 до 5 котета. Котките от тази порода са издръжливи животни с вроден имунитет срещу някои заболявания. Козината им не изисква старателно ресане, тъй като тя сама поддържа чистотата и порядъка й.

Сиамска котка

Родината на Сиамската котка - една от най-изящните и красиви породи котки, е Сиам (древното име на днешен Тайланд), откъдето произхожда името й. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в хра- мовете. На обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия. През 1871 г. крал Рама V наредил няколко от дворцовите сиамски котки да се изпратят като височайши подарък в Европа. Десет години по-късно пратка от сиамски котки заминала и за северноамериканския континет. В Западна Европа обаче развъждането им в истинския смисъл на думата започва едва през 1884 г., когато от Банкок се завърнал в родината си консулът на Великобритания Оуен Гоулд. Той донесъл със себе си двойка сиамци - котаракът фо и женската Миа, които му били подарени от краля на Сиам. Тази сиамска двойка била показана с поколението си през 1885 г. на годишната фелиноложка изложба в "Кристъл палас" в Лондон, но предизвикала противоречиви реакции - от възхищение, до пълно отрицание. За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки - тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази "котешка закачалка" пръстените не изпадали и не се загубвали. Според друга легенда опашните прешлени на сиамките се пречупвали умишлено, тъй като "в природата нищо не е съвършено". Изхождайки от този принцип, в Сиам отглеждали и кривоопашати и безопашати котки. В друга легенда се дава обяснение за кривогледството на някои сиамски котки, което се дължало на това, че на тях им било отредено да пазат много ценна свещена ваза в един от храмовете. Съзнавайки важността на възложената задача, котките старателно обвивали с опашката си скъпоценния съд, от който не сваляли очи. И понеже през цялото време от близко разстояние наблюдавали втренчено вазата, накрая станали разногледи. Първият стандарт на породата е създаден във Великобритания още през 1892 г., а през 1901 г. бил организиран и клуб на любителите на сиамски котки и бил осъвременен стандарта. В края на XIX в. сиамски котки били внесени и в САЩ както от Тайланд, така и от Великобритания и през 1909 г. бил учреден американски клуб на сиамската котка, който няколко години по-късно създал също собствен стандарт. От 1924 г. в Лондон ежегодно се провежда специализирана изложба само за сиамски котки. След основна преработка на стандарта през 1958 г. и на базата на продължителна селекция се достигнало до съвременния тип на сиамската котка, чиито характерен признак е акромеланизма (тъмната окраска на крайниците, опашката и лицевата част). Новият стандарт включвал лека костна система и клиновидна глава. В него са дадени четирите й основни цвята, както и недопустимите наследствени недостатъци. Дотогава в предишния стандарт били допускани и котки с кривогледство и пречупена опашка, което сега е недолустимо. В настоящият момент има малки различия в стандартите на FIFe и CFA относно съвременния тип Сиамска котка.
В България широко разпространена е старотипната Сиамска котка, която отскоро е утвърдена с известни промени от WCF като нова порода - Тайска котка. У нас все още няма внесена от чужбина и регистрирана Сиамка от новия съвременен тип (на снимките горе).

Екстериор и стандарт

Сиамската котка се характеризира с изключително красива окраска, изящност, интелигентност и неспокоен нрав. Тялото й е не-голямо, дълго и стройно. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Главата е издължена, клино-образна, анфас, има форма на равностранен триъгълник, като едната от страните съединява краищата на ушите, а двете други преминават по страните, муцуната и външния край на ушите. Носът е прав, ясно очертан, с тъмна носна гъба. На муцуната има маска, която покрива почти изцяло лицето. Очите са с бадемовидна форма, сапфиреносини на цвят. Ушите са големи и прави, разположени далече едно от друго, широки в основата си. Крайниците са дълги и нежни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки, с овална форма и тъмна окраска. Опашката е права, заострена накрая, без възли и дефекти по нея. Козината е къса, нежна, плътно прилепнала, блестяща. Класическата окраска на Космената покривка е бежова, постепенно преминаваща на гърба в по-тъмни топли тонове. Отметите трябва да съответстват на окраската и включват: контрастиращо по-тъмно обагряне на ушите, крайниците, долната част на лапите, опашката и муцуната (т. нар."маска"). Цветът на отметите трябва да бъде по възможност равномерен. Новородените котета първоначално са изцяло бели с кафеникави или сиви очи, които с възрастта постепенно посиняват, а козината потъмнява и се очертават тъмните отмети на лицето ("маска"), ушите, "чорапки" на лапите и опашката.
За недостатъци се смятат наличие на петна на корема и странични ивици, а също бели петънца и косми в тъмните отмети. За пороци се считат бяло оцветени пръсти, кривогледство, деформации (бучки и възли) на опашката, пречупена и по-къса опашка, които водят до дисквалификация на фелиноложки изложби.

Цветови варианти : примери
SIA n 33 67 - сиамска с кафяви отмети
SIA a 33 67 - сиамска със сини отмети
SIA c 33 67 - сиамска с лилави отмети
SIA d - сиамска с червени отмети
SIA e - сиамска с кремави отмети
SIA f - сиамска с тъмно кафяви костенуркови отмети
SIA n 21 - сиамска с кафяви ивичести отмети
SIA f 21 - сиамска с тъмно кафяви костенуркови ивичести отмети

Качества и поведение

Понякога проявяват ревнивост към стопаните си и известно упорство. Характерно за сиамската котка е, че тя е темпераментна (сашвиничен тип) и умна (отлична памет), както и пословично любопитна. Много типично за нея е високата и груба интонация на гласа й, която е особено подчертана в периода на разгоненост и когато е недоволна. Тя е много чувствителна, което изисква спокойствие и внимателно отношение.В сравнение с котки от други породи, тя не понася шума - суматохата и шумният живот я травматизират. Смята се, че сиамските котки приличат на кучетата по отношение на дресировката -могат да се научат да се премятат по команда, да откриват и донасят предмети, както и да се движат на повод с каишка при разходка. Нощем очите на сиамските котки не излъчват зелена светлина, както при котките от другите породи, а червеникава отразена светлина, което проличава на направени цветни снимки. Това се дължи на състава на ириса в очите им, където липсва веществото "тапетум нигрум", придаващо на очите на котките от другите породи жълтеникавия и кехлибарен оттенък денем и отразяването на светлината в зелено сияние нощем. Вековете на разглезен дворцов живот не са покварили тези умни и интелигентни животни. Те се "радват" при завръщането на господаря им у дома и с мяукане с различен тембър сигнализират за необичайни събития. Твърди се, че сиамките се привързват към членовете на семейството почти като кучетата, за разлика от котки от други породи, които се привързват повече към дома.

Руска синя котка

Произход и развитие

Котки от тази порода попадат в Западна Европа с кораби, идващи от руския град Архангелск, поради което ги наричали "сини архангели". Според една от версиите руската царица Екатерина II през 1790 г. подарила рядко красива двойка от тази порода на английското кралско семейство, а според друга версия - "сини архангели" попаднали на британския остров с търговски кораби през 1860 г. През 1880 г. в Лондон на една от първите изложби на котки били демонстрирани няколко екземпляра от тази порода. Оттогава в Англия започнала сериозна селекционна работа. Вероятно в своята над 100-годишна история на развъждане руската синя котка е била кръстосвана с различни видове сиво-сини котки от различни страни и места, така че днес тя се среща почти из цяла Европа.

Вече е почти невъзможно да се докаже дали това са потомци на някогашната порода котки, изнасяни от Русия като кожена суровина за шапки и палта. Известно е, че дълги години руските сини котки били безпощадно избивани заради красивите кожи, от които изработвали скъпо струващи дамски палта. С течение на времето някогашните сини архангели се разделили на тежка (британски тип синя котка) и лека (руска синя котка). В развъдния процес руската синя котка е била кръстосвана и със сиамски котки през 1940 г., за да се постигне желаната лекота и стройност на тялото. По този начин желаното ниво на стандарта било постигнато и няколко години по-късно стандартът бил утвърден.

Външен вид и стандарт

Руската синя котка има грациозна осанка, издължено елегантно тяло. Шията е дълга, права, с елегантна извивка. Има сравнително къса клинообразна глава, прав нос, големи заострени уши, широки в основата си, отвесно поставени. Носът е прав, не много заострен. Очите са големи и изразителни, широко поставени, с бадемовидна форма и зелено обагряне. Крайниците са високи и елегантни. Има овални лапи и сравнително дълга островърха опашка. Но най-красивата породна особеност е равномерното сиво-синьо оцветяване на козината, която е копринсномека (плюшоподобна), с къси, гъсти, нежни и меки косми с подкосмие, което има еднаква дължина с покривните косми. При попадане на слънчев лъч върху козината тя искри със стоманен отблясък. Окраската е равномерна по цялото тяло, със сребристо сиво-синкав оттенък.. Носната гъба и възглавничките на лапите са със сиво-син цвят. Недостатъците на породата са: масивно, едро тяло, квадратна или кръгла глава, жълтеникави очи и очи с овална форма, бели петна и ивици по космената покривка, широка в основата си опашка. Нежелателен белег е приликата със сиамската котка.

Цветови варианти :

Породата е представена само с един вариант:
RUS а - руска синя котка.

Качества и поведение

Руската синя котка има спокоен и уравновесен характер. Тя е ласкава и лесно се привързва към членовете на семейството, но в определени моменти проявява недоверие, особено силно към гости. Проявява особено силно изразен ловен инстинкт. Отличава се с голяма чистоплътност, като полага големи грижи за космената си покривка.

Регдол

Произход и развитие

Породата е създадена през 1960 г. в Калифорния (САЩ). Произхожда от една бяла синеока персийска котка с име Жозефина, заплодена от сиамски котарак с име Регед. Бременната персийка била блъсната от автомобил и тежко ранена, но въпреки това тя успяла да роди. В нейното потомство забелязали уникалено качество. Котенцата били толкова спокойни, отпуснати и пасивни, че буквално увисвали в ръката като парцалена кукла - поради тази причина породата била наречена така (от англ. гаgdoll-парцалена кукла). Котетата, като че ли били загубили всякакво чувство за страх и били безчувствени на болка, което ги правило изключително уязвими. Те не умеели да се бият и били лесна плячка за други животни, враждебно настроени към тях. Котките от тази порода били способни да легнат да спят по средата на улицата. Тялото им не е крехко, но те трябва да бъдат пазени далеч от други животни или от деца, които могат да ги наранят. За първи път представители на породата участвали на фелиноложка изложба през 1965 г. в САЩ. През същата година породата била призната от СFА в САЩ, а по-късно и от останалите международни организации.

На външен вид регдол прилича на бирманската котка, но при нея са по-широки гърдите, по-масивна е задната част на тялото и има средно дълги и по-дебели крайници с големи овални лапи. Главата е дълга, с клиновидна форма, с широк череп и ясно изразени дебели бузи. Очите са едри, с овална форма, сини на цвят. Космената покривка е мека и гъста, по структура напомня на заешка козина, като нейната плътност зависи от сезона. Според създателите на породата регдол не се нуждаят от особено често разресване. Известни са три типа окраска на козината:1. Кълър пойнт - с отмети; 2. Митед - с бели лапи - "чорапчета" и 3. Биколор (двуцветни). Във всеки от тези типове окраската на козината на крайните участъци на тялото може да бъде тъмнокафяв, шоколадов, син и лилав.

Цветовите варианти:

RAG 33 - регдол тип кълър-пойнт с отмети (цветът на козината е с еднакъв светъл оттенък по цялата дължина на косъма; отметите на ушите, муцуната, крайниците и опашката са по-тъмни и контрастни на основния фон). Тикинг и бели петна не се допускат.
RAG 04 - регдол тип митед с бели лапи ("чорапчета") - цветът на козината е с еднакъв светъл оттенък по цялата дължина на косъма; отметите на ушите, муцуната, крайниците и опашката са по-тъмни и контрастиращи на основния фон. "Чорапчетата" са симетрични и добре очертани.
RAG 03 - регдол тип биколор (двуцветни) - цветът на козината е с еднакъв оттенък по цялата дължина на косъма; ушите, муцуната (с изключение на белите отмети по нея във форма на обърната латинска буква V) и опашката са потъмни и контрастиращи; гърдите, коремът и крайниците са бели.
RAG n - регдол тип сил-пойнт с тъмнокафяви отмети - окраската на козината е със свстложълто-кафеникав оттенък, а на долните части на тялото - бледокремав; отметите са наситено тъмнокафяви като цвета на тюленовата кожа;носната гъба и възглавничките на лапите са тъмнокафяви или черни; очите са яркосини.
RAG b - регдол с шоколадови отмети - окраската по цялото тяло е еднаква с цвят на слонова кост; отметите са с ТОПЪЛ млечношоколадов тон; носната гъба е розова, а възглавничките на лапите са оранжево-розови; очите са яркосини.
RAG а - регдол тип блю ПОЙНТ (със сини отмети); окраската по цялото тяло е еднаква - платинова или сиво-синя; отметите са тъмносиньо-сиви; носната гъба и възглавничките са тъмносиньо-сиви, а очите са яркосини.
RAG с - регдол с лилави отмети -"заскрежени"; окраската по цялото тяло е млечнобяла; отметите са сивкаво-розови, "заскрежени";носната гъба е лилава, а възглавничките на лапите са розови; очите са яркосини.

Качества и поведение


Регдолите, подобно на кълърпойнтите, се раждат бели, като окраската напълно се проявява едва към двегодишна възраст. Котките от тази порода са изключително податливи на обучение, необичайно ласкави и игриви. Много добре живеят с други домашни любимци, но не умеят да се защитават -предпочитат да се скрият, въпреки че са доста едри (достигат до 10 кг тежина). По тази причина защитните функции на котките от тази порода трябва да се изпълняват от техния господар. Тяхното поведение трябва да се наблюдава много внимателно, за да се откриват навреме евентуални признаци на заболяване.

Персийска котка

Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддръжка, за да изглежда добре.

Персииските котки имат къси много кокалести крака, за да поддържат широките и къси тела. Те обичат краката им здраво стъпили на земята и не обичат да скачат високо и да се катерят. Игриви, но никога досадни, те обичат да позират и ще се излегнат на любимият си прозорец или стол. Персииските котки са много състрадателни и стават непрестанен източник на радост и блаженство на стопаните си.

Тяхната дълга стелеща се козина изисква да не излизат на вън. Правилната грижа изисква всекидневни сресвания, за да се предотврати сплъстяването на козината им. От време на време баня след сресването и изрязване на върховете на ноктите ще поддържат козината чиста, здрава и красива. Добре е да свикнат с къпането още докато са малки.

Ако държите котката си вкъщи ще я предпазите от болести и паразити, както и от опасностите на градският живот. С годишно посещение до верен ветеринар и добра храна те спокойно могат да живеят 15 години, а някой надвишават дори 20. Кръстоските между персииски котки се правят само със здрави животни. Добре кръстосана персииска котка не се поддава лесно на болести и инфекции. Въпреки че големите очи предизвикват сълзене и е добре да се измиват лицата им всекидневно.

Ориенталска котка

Произход и развитие

Ориенталските късокосмести породи произхождат от сиамските котки, поради което имат известна прилика с тях (по екстериор и темперамент), но се отличават по обагрянето на очите. Характерна особеност при тях са яркозелените очи (без жълт оттенък), като яркосини очи имат само белите ориенталски котки. Представителите им се отличават с елегантност и изящност. Днес ориенталската късокосместа котка официално е призната от всички котешки асоциации, в стандарта на които, котките се отличават помежду си предимно по окраската на космената покривка.

Екстериор и стандарт

Ориенталската котка е елегантна и изящна. Има средно дълго, източено, гъвкаво тяло. Шията е дълга и тънка. Размерите на тялото, крайниците, главата и опашката са пропорционални и хармонични. Главата е средно голяма, с клиновидна форма, дълга, с тясна муцуна и със забележимо издадена напред брадичка. Носът е дълъг и прав, като продължава по линията на челото, без стоп. Ушите са големи, широки в основата, като краищата им са леко заострени. Очите са широко поставени, средно големи, с бадемовидна форма, с яркозелен цвят (само белите са с яркосин цвят), косо по отношение на носа. Крайниците са дълги, тънки, с малки овални лапички. Задните крайници са малко по-дълги от предните. Опашката е дълга, права, завършваща конусовидно. Козината е къса, нежна, блестяща, плътно прилепваща към тялото. Оцветяването трябва да бъде по възможност в един тон, като всеки косъм трябва да е оцветен еднакво по цялата дължина. Вибрисите и ресниците трябва да бъдат едноцветни, съответстващи на окраската на козината.
За недостатъци на породата се смятат масивно тяло, кръгла глава, къса, дебела или закривена опашка, а също и жълтеникав оттенък на очите и бели петънца или отделни бели косми по козината.

Качества и поведение

Ориенталските котки са много енергични, игриви и любопитни животни. За тяхното отглеждане е необходим просторен дом за движение и игри.

Норвежска горска котка

Произход и развитие

Норвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки. След публикуването на "Норвежки народни приказки" през 1841 г. тези котки с дълга и пухкава опашка станали герои на народното творчество. За необичайните приключения на тази котка и сега се разказват истории във всички начални училища в страната. За първи път червено-бяла норвежка горска котка била показана на изложба в Осло през 1938 г., но норвежките фелинолози повече се интересували и отделяли внимание на чуждоземните екзотични породи, отколкото на своята родна порода. След Втората световна война норвежката горска котка свободно се кръстосвала с късокосместите фермерски котки, поради което съществувала опасност породата да изчезне. За да я спаси, президентът на норвежкия клуб на любителите на котки Карл Нордан установил строги правила за чистопородното й развъждане. През 1975 г. бил разработен стандарт на породата в норвежкия клуб на любителите на котки. През 1977 г. в Париж породата била призната официално и бил утвърден стандартът, което позволило на норвежката горска котка да участва във всички европейски фелиноложки изложби. В САЩ и Канада, по мнението на някои учени, тези котки са попаднали много отдавна с корабите на пътешествениците викинги, които носели със себе си нормандски полуодомашнени котки - предците на норвежката горска котка.

Екстериор и стандарт

Тялото е дълго, едро и гъвкаво, добре замускулено. Главата има триъгълна форма, носът е дълъг, с прав профил, без стоп. Има изразена брада. Ушите са дълги, високо поставени, с неголеми стърчащи косъмчета на върха (както при риса). Очите са големи, отворени и могат да бъдат различно оцветени, като цветът им трябва да съответства на окраската на козината. Крайниците са високи, като задните са по-дълги от предните. Опашката е дълга и рунтава. Космената покривка се състои от дълги, блестящи и непопиващи вода покривни косми, както и от гъсто плътно подкосмие. Лятното окосмяване е късо, без "якичка" и без гъсти косми на гърдите и брадата, поради това, че подкосмието е слабо развито. Наесен се образува зимното окосмяване, което е обилно и равномерно по цялото тяло, като се образува гъсто и плътно подкосмие, предпазващо котките от студове. На задната част на "гащичките" на задните крайници покриващите косми са малко, тъй като се покриват от дългите косми на опашката. Покривните косми започват да нарастват при подрастващите котки на 3 до 5-месечна възраст. Допуска се всякакъв цвят на окраската, а също и комбинация на белия с други цветове за крайниците, корема и гърдите. Най-често срещаните комбинации са някой основен цвят с бяло на гърдите, лапите и корема. При оценяването на изложби особено се цени типът и качеството на косъма, като цветът и рисунъкът имат второстепенно значение. Недостатъци на породата са сух и сплъстен косъм, къса опашка, къс нос, наличие на стоп, закръглена или четириъгълна глава, малки уши или голямо разстояние между тях, както и много слаби и дребни екземпляри.

Качества и поведение

Независимо от това, че норвежката горска котка е съхранила много от чертите на своите диви предшественици, тя живее нормално в домашна обстановка.

Мейн Куун

Произход и развитие

Породата е създадена в САЩ през 1860 г. чрез кръстосване на продуктивните американски фермерски котки с турски ангорски и безпородни късокосмести котки. Наименованието е съчетание от името на американския щат Мейн, както и с приликата с козината и муцуната на американската миеща мечка енот (англ. coon). Отличава се с едри екземпляри (мъжкарите достигат понякога до 10-15 кг, а женските - до 5-8 кг). Според една древна легенда нейните прародители били енот и котка, благодарение на което мейн-кууна унаследил ивичестата окраска и други признаци на американския енот (козина, муцуна). Въпреки че тази хибридизация е напълно невъзможна, името Мейн-куун е останало.За пръв път породата е спомената от мистър Пейс, който през 1867 г. описал привлекателен черен мейн-куун на име Меринс. Котките от тази порода станали популярни в Нова Англия, като печелили призови места на много изложби на котки през миналия век, като дори станали победители на голяма експозиция в Медисън Скуеър Гардън през 1895 г. Породата официално е призната от всички Международни организации и в днешно време е широко разпространена в Европа и другите страни по света.

Екстериор и стандарт

Тялото на мейн-кууна е удължено, едро, с развита мускулатура. Главата е сравнително широка, с клиновидна, муцуна, и квадратен нос. Ушите са големи, леко косо разположени, и обрасли с косъмчета. Очите са големи, не много наклонени, най често със зелен цвят. Има високи крайници и големи овални лапи. Опашката е дълга, пухкава, козината е гъста, и свободно падаща надолу. При главата и плещите е значително по къса, като образува ясно изразена “яка”. Подкосмието е нежно на пипане, а покривните косми са по-къси (в сравнение с персийските котки) и умерено мазни, за да се стича водата по тях. През лятото козината на тялото е по-къса, отколкото през зимата, докато при опашката няма промяна. Стандартът допуска различна окраска и рисунък на космената покривка, освен еднотонният кафяв цвят или сиамският тип оцветяване.

Цветовите варианти са много, ето пример за отразяване:
MCO n 22 - черен мраморен таби
MCO n 23 - черен тигров таби
MCO d 22 - червен мраморен таби
MCO 21 - мейн-куун с агути-фастор
MCO 21 03 - мейн-куун с агути-фактор с бяло

Качества и поведение

Мейн-куунът е много привлекателна котка, общителна и спокойна по натура. Бързо се привързва към всички членове на семейството. Не проявява агресивност. Котките от тази порода са силни, плодовити, съобразителни и устойчиви към условията на влажен и хладен климат, поради което са станали любимци на моряците. Те са послушни, нежни и ласкави, обичат гальовното отношение и необичайно приятно мъркат. Понякота в поколенията се появява полидактилия (излишни пръсти).

Манкс

ИНТЕРЕСНО ЗА ПОРОДАТА

Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?
Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка. Една древна легенда пък разказва, че когато в началото на Великия потоп на планетата легендарния Ной построил своя кораб, тези котки пренебрегнали поканата му да се присъединят към другите животни. Но когато Ноевия ковчег вече се готвел да отплава, котките се замислили, след което бързо се шмугнали през затварящите се врати и опашките им пострадали - така се появила породата, която завинаги останала безопашата. Това са историите. Но наистина странната котка е символ на острова, който се намира до бреговете на Великобритания. Тя е разпространена във всички видове окраски и рисунък и е очарователен домашен любимец! И днес тези животни често се срещат на о-в Ман. Безопашатите (или по-точно късоопашатите) мански котки очевидно са се появили в резултат на рецесивен (изчезващ) ген, който понякога се проявява при ненормално развитие на гръбначния стълб (чието естествено продължение е опашката) и в много случаи той е смъртоносен за животните. Породата се е формирала от тези екземпляри, които случайно са избегнали проклятието на генетиката. На практика, манската котка много често има някакъв остатък от опашка (различен по дължина), но във всеки случай по-къс от "нормалната" опашка. Ето различните типове:
1.Тип rumру (код 51) - няма опашни прешлени и е налице пълна липса на опашка, като има вдлъбнатина на мястото на липсващата опашка, която се констатира с поставяне на палеца;
2.Тип rumpy-riser (код 52) - с малко опашни прешлени, които обикновено са свързани неподвижно - представлява къс изправен израстък;
3.Тип stumpy (код 53) - остатъчна къса опашка с деформации (удебеления);
4.Тип longy (код 54) - опашката се доближава до нормалната дължина, но е видимо по-къса.
На фелиноложки изложби до класиране се допускат само първите три типа опашки.

НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ

Безопашатите котки от о-в Ман понякога са с "дребни" опашки, но винаги имат едро тяло, което е закръглено и покрито с дебело двойно космено покритие, с най-различна окраска. Задните крайници на животните са по-дълги от предните и това им предава характерната подскачаща походка, наподобяваща заешката. Гръдният й кош е широк, а линията на гърба е под наклон - затова задницата на котката е повдигната. Главата е кръгла, но е по-дълга, отколкото широка. Муцуната е издадена, с подчертани бузи. В профил носът изглежда леко чип, а цветът на носната гъба е в хармония с цялостното оцветяване на косменото покритие. Очите са много кръгли и широко поставени, под лек наклон към носа. Широко поставените уши са със среден размер, широки в основата и постепенно изтъняващи и закръглени накрая. Характерното в развъждането на тази порода е, че не трябва да се събират две абсолютно безопашати котки. Винаги едната трябва да е с цяла или частична опашка. При събиране на манкс с еднотипна дългокосместа котка, се раждат, макар и рядко, и дългокосмести манксови котенца. Коте от тази порода се взима над 4 месечна възраст.

Кимрик

Произход и развитие

Породата е наречена в чест на древните келтски племена, населяващи британския остров Уелс - кимерийците, а освен това Суmric на англ. означава уелски. Както менската безопашата котка, кимрик е създадена по естествен път и е известна още отпреди няколко столетия. Дългата космена покривка от тази порода се е появила в резултат на мутация от менкса. Според някои изследователи през XVI в. чрез търговски кораби от Далечния изток били докарани азиатски безопашати котки на остров Мен в Ирландско море. На острова котките се кръстосвали и размножавали в продължение на векове, като се раждали не само късокосмести, но и дългокосмести котки. Благодарение усилията на канадеца Блей Райд Уелш и американеца Леели Фолдсейк, които се заели със селекционирането на дългокосместата безопашата котка, в Канадската асоциация на любителите на котки през 1976 г. бил създаден стандарт на породата кимрик, който бил необходим за участие във фелиноложки изложби. По-късно била създадена и международна обединена асоциация на кимрик, която много допринесла за разпространението на тази порода из различните части на света. През май 1989 г. породата получила шампионски статус от СFА, а една година по-късно вече пет асоциации признали породата и оттогава тази порода заема достойно място във фелиноложките изложби във всички щати на САЩ.

Екстериор и стандарт

Породата кимрик може да се нарече без преувеличение полудългокосмест вариант на менската безопашата котка. Не вземайки предвид дължината на Космената покривка, стандартът на кимрик съответства на стандарта на менската безоиашата котка. Тялото е тежко и набито. Гърдите са широки и силни, с добре развита мускулатура. Задните крайници са по-дълги от предните, което се изразява в приповдигане на задницата и в своеобразния начин на бяг - на скокове както заека. Главата може да се сравни с обърната круша, защото муцуната е кръгла и малко издута. При котараците обикновено има по-изразени бузи. Очите са големи, с овална форма, с леко скосяване към носа. Обагрени са в съответствие с основната окраска на козината. Кимрикът има своеобразна космена покривка, която продължава от плещите до кръста и включва "бричове" на върха на задните крайници, долната част на корема и около шията, където космите са по-дълги от останалите части на тялото. На муцуната и на лапите козината е по-къса. На ушите има снопчета от косъмчета. При кимрика (както и при менкса) опашката е няколко типа:
1.Тип rumру - няма опашни прешлени и е налице пълна липса на опашка, като има вдлъбнатина на мястото на липсващата опашка, която се констатира с поставяне на палеца;
2.Тип rumpy-riser - с малко опашни прешлени, които обикновено са свързани неподвижно - представлява къс изправен израстък;
3.Тип stumpy - остатъчна къса опашка с деформации (удебеления);
4.Тип longy - опашката се доближава до нормалната дължина, но е видимо по-къса.
На фелиноложки изложби до класиране се допускат само първите три типа опашки. Стандартът на породата признава всички типове окраска, освен шоколадовата, бледолилавата и окраската с отмети.

Качества и поведение

Котките от тази порода имат известни трудности при размножаването. За да се получат безопашати котки, е необходимо правилно комбиниране на родителите, като се знае тяхното точно родословие. Опитите да се въведе съвършено късо и набито тяло, съответстващо на стандарта на породата, често завършва с раждането на котета с отклонения в анатомията на гръбначния стълб и на правото черво. Котките от тази порода са игриви, добронамерени и никога не проявяват агресия. Изискват голямо внимание и ласкаво отношение. Много добре съжителстват с членовете на семейството и особено с децата. Някои екземпляри от породата проявяват поразителна памет. Кимрикът е не само интелигентна и ласкава домашна котка, но и забележителен експонат, интересен за наблюдение.